Димитър Димитров: Опцията „Не подкрепям никого“ има квантова природа. Няма подобна практика в нито едно европейско изборно законодателство

„У нас за този вид гласуване се говори от година и половина като за някакво магическо средство, чрез което на избирателите ще бъде дадена възможност да протестират. Измененията в избирателния кодекс бяха постигнати след „задълбочено“ обмисляне и се постигна любопитна фигура – гласуването хем да е задължително, хем да не е. Това означава, че този текст има квантова природа, по думите на мой бивш студент“, казва Димитър Димитров, преподавател в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”.

„Квантовата природа“ е намек за сходство с двойствената природа на атома според квантовата физика, който се проявява ту като вълна, ту като частица и дори може да бъде на две места едновременно.

– Г-н Димитров, нека обясним какъв ще е ефектът от вота в опцията на бюлетината „Не подкрепям никого“, за което започнаха бурни дебати, макар депутатите да излязоха във ваканция?

– Необичайна е опцията „Не подкрепям никого“ или „Не гласувам за никого“, или „Гласувам против всички“ в някои други страни. Произходът на такова гласуване е скандинавско, а в по-съвременен вариант се е ползвало в Русия във втората половина на 90-те години и предходното десетилетие на този век. Но те се отказаха, тъй като по тяхната мажоритарна система, когато повече от половината гласове са подадени за опцията „Гласувам против всички“, трябваше да се правят нови избори. В някои райони като Куйбишев (сега Самара) се правеха по три-четири пъти подред, което създаваше и конституционен проблем, защото като съберат Думата, оставаха свободни места за известно време, докато на някой от поредните избори намерят човек, когото хората евентуално могат да харесат.

У нас за този вид гласуване се говори от година и половина като за някакво магическо средство, чрез което на избирателите ще бъде дадена възможност да протестират. Измененията в избирателния кодекс бяха постигнати след „задълбочено“ обмисляне и се получи любопитна фигура – гласуването хем да е задължително, хем да не е.

Във фейсбук един наш бивш студент написа в статуса си, че опцията „Не подкрепям никого“ има квантова природа – такава бюлетина ту е действителна, ту не е. Както е записан текстът, в началото бюлетината се смята за действителна, създава очакването, че така ще се влеят много гласове и те ще попаднат точно в тази категория като протестен вот. И така, броени като действителни, ще помогнат да се премине магическото число 3 млн. и 500 хил. гласували на първи тур. В Конституцията е записано, че за да бъде избран кандидатът още на първия тур, трябва да са гласували повече от половината избиратели по списък. Трябва да кажа, че преминаването на тази граница може би е възможно, въпреки че на парламентарни избори гласуват около 3.2 млн. Тоест внушаваше се колко атрактивна е опцията „Не одобрявам никого“ и колко хора заради нея ще идат до урните да изразят своя протестен вот.

Но когато се изпълни това условие – да са гласували повече от половината – бюлетините се преброяват и се слагат на отделни купчета – действителни и недействителни. Към недействителните се прибавя и купчето на гласувалите с опцията „Не подкрепям никого“.

Записано е, че за избран се смята кандидатът, който е получил повече от половината действителни гласове, с изключение на гласовете по чл. еди кой си, тоест подадените бюлетини с вот „Не подкрепям никого“. Тези бюлетини би трябвало да се отчитат, когато се изчислява вотът за всеки един от кандидатите, а не да им се приписват подобни странни свойства. Тоест що за хрумване е в началото тези бюлетини да са действителни, а в края на текста приключват като недействителни – типична квантова природа на волята на избирателя, както сполучливо го определя споменатият човек.

– Има ли нещо подобно в някоя друга европейска страна?

– Не съм виждал подобна практика в нито едно европейско законодателство. Възможно е някъде да са „масажирали“ правилата, примерно в страни като Молдова, където това е станало традиция. Едно нещо ще действа по един начин, но същото ще се държи по друг, когато на нас ни е изгодно.

Не е записано също какво се случва на втори тур на президентските избори. Не е ясно дали и на втори тур ще може да се гласува с опцията „Не подкрепям никого“. Какво се случва на балотажа, ако се окаже, че може? Тогава то се явява вече като трета опция. Ами ако за нея са гласували най-много избиратели – като хипотетична възможност, което трябва да бъде предвидено? Фактът, че това не е описано, говори, че текстовете наистина са писани „на коляно“.

– Сега има спорове и по въпроса кой го е предложил и никой не си признава.

– Не е ясно кой точно го е предложил, но за моя изненада е подкрепено и от Реформаторския блок. Преди две години на една от експертните срещи, които организираше Мишо Константинов, имаше такова предложение и още тогава обясних, че то ще създаде проблем. Да го кажем по-просто – донякъде това прилича на проблема с „ало-измамниците“ – който се хванал – хванал. Ако хвърлите парите през балкона – хубаво, ако не ги хвърлите – нищо не се случва. С други думи, като гласувате „против всички“ – гласувате, ако не гласувате – все тая, нищо не се променя. Това е уловката.

– Доста безотговорно от страна на законодателя…

– Не безотговорно, законодателят е умишлено нагъл, тъй като би трябвало да си дава сметка за последствията от текстовете, които пише.

– Кой би спечелил от този текст?

– Евентуално би спечелила Цецка Цачева, но не съм сигурен, че тя има нужда от такава печалба. Защото е малко вероятно като се извадят бюлетините с въпросната опция, е възможно тя да получи нещо близко до „повече от половината“. Изглежда трудно постижимо, освен ако не се пренапрегнат, така да се каже, гласонабирателните схеми – във всякакъв вариант. Но дори и да се пренапрегнат, не мисля, че е възможно тя да получи необходимите й евентуално 1.5 млн. гласа. Но дори да се случи и Цецка Цачева да спечели на първи тур благодарение на тази нагла комбинация от правила, със сигурност всичко ще се запише на нейната сметка.

Но искам да кажа още нещо – има двайсет и пет-шест членове на ЦИК с доста голям персонал, заплатите им са приравнени към тези на министър и съответно на зам.-министър. Да не говорим за стълпотворението от платени съветници, експерти и прочие в целия парламент, отделно по парламентарни групи и отделно по комисии. Ясно е, че са им били дадени някакви чернови от текстовете, които се гласуват. Какво са гледали всичките тези хора. И това е съвсем резонен въпрос.

– И сега какво да се прави?

– В много спешен порядък трябва да се направи питане до Конституционния съд. Няма да е никак добре, ако този спор продължи постфактум, след като вече са получени изборните резултати. Нека не се вика злото, защото ако се стигне дотам, ще има много продължителна процедура по оспорване и не знам какво ще реши Конституционният съд. Но трябва преди изборите да има тълкувателно решение – дали ще го внесе президентът, дали 48 народни представители, дали главният прокурор, няма значение. Важното е Конституционният съд да се произнесе по въпросното изречение от Приложение №2, Методика, където във втората точка се казва: Избраната кандидат президентска двойка е получила повече от половината гласове, с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7. Като зачеркнете текста „с изключение….“ до края на изречението, всичко си идва на мястото. Нищо друго не трябва да правят и така ще решат проблема преди изборите, а пък след това всичко може да се обмисли по-сериозно.

– А какво да прави активният избирател, който не харесва нито една от предложените кандидатури и иска да изрази своето възмущение?

– По-добре да пусне една чисто бяла бюлетина, което си е истински протестен вот. Гласуването за някоя „шишарка“ на практика също си е чист протестен вот, както и зачеркването на всички кандидати.

– Едно явление разгневи много избиратели – те откриха имената си в инициативни подписки, където никога не са се подписвали. Как гледате на тази злоупотреба с лични данни?

– Искам дебело да подчертая, че не става въпрос просто за злоупотреба с лични данни, а за злоупотреба с конституционно право, тъй като не става дума за създаване на документ за уреждане на договорни или наемни отношения и т.н. Това е нарушаване на Конституцията. На такива кандидати като Светльо Витков например не трябва да им се разрешава за определен период – примерно за десет години, да се кандидатират за депутати, президенти и т.н. А не като ги хванат, да тичат да събират нови подписи, както щеше да стане и сега, ако имаше време.

http://www.transmedia.bg/


image0 (9K)