Преглеждам осеммесечно момченце. Опипвам фонтанелата дали се е затворила. Изведнъж майката, седяла спокойно до момента, придобива физиономия на зомби от нискобюджетен филм и ме връхлита с истеричен крясък:
– Да не сте посмели да се зареждате с енергия от детето ми!!!
***
Двегодишно дете за преглед. Доведено от устата и агресивна майка:
– Вече две седмици кашля! Джипито, смотанякът му със смотаняк, не може да го излекува! Не направите ли нещо, ще се оплача!
– С какво го лекувате? Какви лекарства му е предписал джипито?
– Никакви лекарства не му давам! Няма да си тровя детето с химиите, дето ги изписват смотаните лекари!…
[ad id=“225664″]
***
Напоследък има нова тенденция. Вегетарианки с дечица, дето само не са прозрачни вече от ядене на треволяци. А после се чудят защо им се разрушават зъбите. Вчера на детето на една такава престъпничка се наложи да му извадя три зъба и да му правя протеза. На седемгодишно дете!!! А после – не бива да се отнемат деца от родителите! На цигани да го бяха дали да го гледат, по-здраво щеше да е!
***
– Докторе, казаха ми едно народно средство за сваляне на захарта!
– Хм?
– Слагаш в кисело мляко овесени ядки, те набъбват и ядеш само това и нищо друго. Захарта ми слезе под 6!
– Че да бяхте яли само краставици, щеше и под 5 да слезе…
Ако е диета, посмъртно не могат да я спазват. Но ако е народна медицина…
[ad id=“236993″]
***
Идва поредният за вземане на кръв по линия ежегоден преглед към местоработата. Посягам да му почистя пръста със спирт – той си дръпва ръката и изригва: „Какво сте ме замацали с тая химия? Кръвта ще ми отровите, един Господ знае какво има вътре!… Дезинфекция ли? Изчакайте малко, ей сега ще я промия с урина, тя нали е серилна…“ (Вероятно има предвид стерилна.)
***
– Много ме сърби коремът! Можете ли да ми изпишете тавежил? Четох в Интернет, че помага!
– Не, няма да ви го изпиша. Ще се мажете с ей това кремче, и ще четете по-малко в Интернет. – (Човекът просто има екзема, вероятно от триенето от колана.)
– Ма големи сте неграмотници значи! Кво ви учат вас по шест години, не знаете един сайт да отворите и да прочетете! Вие ако сте лекари, аз съм сто пъти лекар, така да знаете…
***
Същият момък, дето преди десет дни ми пристигна с пресен трипер. По правилник трябва да му дам канамицин, ама понеже нямал никаква възможност да му слагат инжекции, направих компромис и му изписах добра доза амоксицилин перорално.
– Как сте, млади господине?
– Ами… не е добре. Тече, пари…
След четири грама амоксицилин дневно за десет дни?!
– Я да видим… Хм! Наистина. Даже май е още по-зле отпреди… Пихте ли антибиотика?
– Да, да, разбира се!
– Десет дни по четири пъти дневно?
– Точно така!
Да не би наистина да се е пръкнал щам, резистентен към бета-лактами? Нещо не ми се вярва.
– Извинявайте, а какъв цвят са хапчетата, дето ги пихте?
– Аз такова… не съм ги гледал, не помня… – Наведена глава и изчервяване чак до ушите.
– А кутийката поне какъв цвят е, а? И нея ли не помните?
– … … … Добре де, не ги пих! Нали са лекарства, де да знам какво може да ми стане от тях!
– Да ви кажа ли какво без тях вече няма да ви става? И както е тръгнало, може и направо да го загубите някъде?
– Бе я не ме плашете! Само гледате да вземете парите на хората! А какви боклуци и мръсотии им пробутвате, не ви пука! Чичо ми какви ли не лекарства му даваха и пак умря! Печалбари с печалбари!
[ad id=“236999″]
***
Деветмесечно бебе ми бива донесено за преглед от баща му. Възпалени язвички в устата. Леко странни – като да е кандидоза, но не съвсем… Навеждам се да ги видя отблизо и усещам ясен дъх на амоняк и урея!
Бъбреците на дечкото са отказали! Моментално юрвам сестрата да вземе кръв и да я занесе на бегом за карбамид и урея експресно. Добре, че лабораторията е през една стая… Докато чакам резултата, търся по телефона къде да диализират малката. Навсякъде отделенията са шашнати – чак пък бебе на няма годинка? Още повече че бащата твърди, че детето пишка нормално…
Сестрата се връща. Карбамид и урея… нормални! Пак мириша устата на детето – съвсем ясно се усещат амоняк и урея!
– Сигурни ли сте, че детето пишка нормално?
– Разбира се. Иначе с какво ще му лекувам устата?
– ?!?… !?!
– Ех вие, на нищо не ви учат днес. Във всички пособия по уринотерапия си е написано, ясно и с големи букви – язви в устата на дете до една година се лекуват с неговата собствена урина! Запомнете го добре, девойко. Инак като избягате някой ден в някоя цивилизована страна, ще ви се смеят…
***
– Нищо чудно, че имате задух. Дробовете ви направо хъркат. Ей сега ще ви изпиша лекарство.
– Ама да не е антибиотик?
– Ъ?… Че защо да не е антибиотик?
– Антибиотиците пречат на универсалната енергия. Пък аз се лекувам с нея.
– С универсалната… енергия?! И… от какво се лекувате с нея?
– Направо е страхотна за уроки! Миналата година така ме бяха урочасали, че място не можех да си намеря. Ама с универсалната енергия и с молитви се оправих за няма месец! И болките преди цикъл ги отслабва. А, и най-хубавото – чисти рак! Гуруто, дето ни учи как да работим с нея, ми беше казал – ти си кармично обременена с рак, ако не вземеш мерки, няма да доживееш четиридесет. И ми показа една техника, универсална енергия плюс дишане плюс молитви, и се изчистих за няколко месеца. Пуска се енергията от втора чакра към шеста, там тя трябва да се натрупа и да се върне обратно към трета и първа…
– Ох… Ъъъъ… Имам една идея.
– Слушам ви!
– Има едни специални антибиотици. Те се водят стандартни, за да не ги усети и забрани фармацевтичната мафия, ама иначе са разработени от едни много просветени индийски йоги. Правят ги от, ъъъ, хималайски водорасли. И още някакви добавки имало, някаква връзка с Венера и Сатурн, ама нали нямам такова образование, не можах да ги разбера. Чудесно са съвместими с универсалната енергия. И с дишането и молитвите.
– Ох, благодаря ви! От сърце ви благодаря! Господ и Богородица да ви поживят, и Схарасвати да ви дава енергия! Знаех си аз, че има и знаещи лекари! Вдругиден имаме сбирка на групата, ще разкажа на всички за вас! Благодаря ви от сърце! Това се казва истински лекар
****
– Докторе, а може ли да пия по няколко бири на ден, докато кърмя?
– Бири?! Не, разбира се!
– Ама така имам повече мляко!
– То хубаво, ама с млякото секретирате и алкохола от бирата. А пък за детето не е полезно. Уврежда мозъка…
– Глупости на търкалета! В нашия край открай време си има обичай, на децата им се дроби попарка с ракия, да не плачат нощем. И на мен са ми дробили, и какво? Мозъкът ми увреден ли е? Не ви е срам да намеквате такива работи! Под съд ще ви дам!…
***
– Докторе, а само да ви питам нещо! Една съседка ми каза много специално лечение за глаукомата!
– И… какво е то, ако може да зная?
– Разбира се, ще ви кажа! Прави се сок от лук, добавя се сапун и се капе по три пъти на ден в очите…
Правилно. Няма очи – няма глаукома…
***
След раждане на доста жени нещо им става. То на кой ли няма да му стане след такъв зор, на мен и двата пъти после нощем ми се привиждаха разни сенки. Ама на съседката ми по легло втория път съвсем.
Събуждам се сутринта – тя отгърнала на детето памперса, гребе с пръст съдържанието отвътре и маже на детето веждите! Първо зяпнах, после се опомних:
– Стой ма, жена! Какво правиш? Мажеш детето с лайна!
– Да ѝ растат веждите гъсти и хубави! И аз като съм била малка са ми ги мазали!
То понеже веждите са насад, че да искат торене. Добре поне, че не ги мажеше с нейното…
***
Три през нощта, повикване при седеммесечно дете. До шестия етаж без асансьор…
– Добър ден, какъв е проблемът?
– Ами диария.
– Колко пъти на ден?
– Ми десетина.
– А от колко време?
– Ми към седмица.
– Цвят? Примеси някакви?
– Ми зелено. И със слуз.
– Викали ли сте джипито?
– Ми не. Аз го лекувах. С бифидо… бифидо… как му беше името.
– Ох… А сега защо решихте да викнете Бърза помощ?
– Ми заради гърчовете…
***
Пристига майка с тригодишната си дъщеричка, с ечемик на окото. Моли за тетрациклиново мазило. Предлагам ѝ да вземе Тобрекс – хем е по-ефективен, хем е по-безопасен.
– Аз детето си с антибиотици няма да тровя!
– Извинявайте, а защо тогава питахте за тетрациклин? Той също е антибиотик.
Майката изпада в ступор. Внезапно от опашката се обажда прегърбена бабка:
– Защо си тровиш детето с лекарства бе, момиче? Ей сега ще ти напиша една бяла магия и всичко ще мине!
Псувам наум, докато майката си тръгва доволна с надрасканото листче. Бабката се ухилва доволно, че ѝ е дошъл редът, и вади списъка лекарства, които пие и трябва да ѝ бъдат изписани…
***
Профилактичен преглед, по изискване на детската градина. Майката настоява да присъства. Стои си настрана, не пречи. Детенцето обаче се води на четири години, а изглежда като да няма три. А интелектуално е като на две. Ако и на толкова даже…
– Извинете, това дете храни ли се пълноценно?
– Абсолютно пълноценно! По всички правила за хранене!
– Хм… Колко пъти седмично ядете месо?
– Месо?! Ние такива отрови не ядем!
– Моля?!… Ох… Яйца?
– Не, разбира се!
– Кашкавал? Сирене?… Мляко поне?
– Млякото е животинска храна! Такива отрови в нашия дом не влизат!
– Че тогава как сте я кърмили?
– Не съм я кърмила, естествено! Нали ви казах – млякото е животинска храна! Глуха ли сте
– … … … Добре, а не ви ли притеснява, че детето сериозно изостава като ръст и тегло. – В интелекта нищо чудно да е наследствено, мисля си.
– Че какво от това? Момиче е. За какво му е да е едро?
***
Влиза при мен баща с чадото си.
– Добър ден, от какво се оплаквате?
– Всичките лекари сте идиоти и смотаняци!
– Ъ… А за какво сте дошли?
– Вие как смеете?! Ще подам жалба! Детето е болно!
– Тоест сте дошли за лечение?
– Да!
– При идиоти и смотаняци?
– Глупачка такава! Още днес ще изхвърчиш оттук!
– Добре. А от какво се оплаква детето?
– Че всичките лекари сте идиоти!
– А някакви проблеми със здравето има ли?
– ВИЕ СЛЕПИ ЛИ СТЕ БЕ! НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ Е БОЛЕН?
– Какво го боли?
– Вие сте лекар, вие се оправяйте!
… Оправям се. Слагам диагноза. Изписвам лечение.
– А къде да дойдем после?
– В районната поликлиника, при джипито.
– Бе вие подигравате ли ми се? Той е ИДИОТ!…
***
– Добър ден, от какво се оплаквате?
– Докторче бе, джипито ми даде некво лекарство. Погледни да ми кажеш, требе ли да го пием?
Източник: www.gatchev.info
