НАЙ-НОВИ:

Господарят на смъртта

Автор: Светлана Тилкова – Алена

Смъртта! За някои е Старицата в черно, понесла своята коса към поредната си жертва. За други Смъртта е красива млада жена, облечена в бяло. Някои я виждат преди сетния си дъх, други не, но за всеки Смъртта има образа, който е заслужил да види. Животът и смъртта, изтъркан шаблон, са неделими. Те са единно цяло, защото без Живот няма Смърт, а Смъртта е новото раждане в невидимите за човешките сетива астрални полета на Живота.

[ad id=”225664″]

Кой определя мига на смъртта. Защо някои бебенца умират минути или часове след раждането си. Какво определя кой кога да напусне физическото си тяло? Защо един умира на 15-16, друг на 50, а трети на 110 години?

Дали при избиране на прераждането си ние самите определяме кога да настъпи смъртта? Или определяме условията, при които Душата напуска тялото – например изпълнение на мисията или обратното – невъзможност за нейното изпълнение? Кой и на какъв принцип определя обстоятелствата за настъпване на физическата смърт? Всеки от тези въпроси има своя недвусмислен отговор.

Никой в незримото, бил той Създателят, Иисус, Демонът на мрака, Майката Вселена или Светият Дух, не определя съгласно някакъв принцип обстоятелствата за настъпване на физическата смърт. Смъртта е естествена част от живота и нейният вид в обичайни условия е единствено право на наш избор или вследствие на неотменимите ни кармични задължения.

[ad id=”263680″]

Тук ще направя една уговорка. Не бих могла да твърдя, че не съществува принцип, водещ до създаване на подходящи обстоятелства за смъртта на хората, приели за свой бог Сатаната и изпълняващи угодните му ритуали.

Смисълът на живота се заличава, ако при избиране на прераждането си ние самите определяме кога да настъпи смъртта.

В своя съзнателен живот ние, хората, не помним какво кармично наследство носим и защо трябва да плащаме с живота си, като умираме по-рано от обичайно приетото. Ние обитаваме във физическото си тяло, за да учим своите уроци, а не само да има повод за тълкуване на сторените грешки, когато се разделим с него и преминем в енергийните нива. Ние не избираме момента на смъртта преди съответното ни прераждане. А и да не забравяме, че заради нашите собствени действия всеки човек може да промени в положителна или отрицателна посока кармичния си товар.

[ad id=”236993″]
image1 (9K)

За всички хора мигът на смъртта е еднакъв, но за всички хора периодът на умиране е различен. Неговата продължителност не се влияе от материален или социален статус, а е отражение както на кармичните задължения на човека, така и на действията му през последното му въплъщение. От една страна, всеки от нас определя сам (по време на прераждането си, а не преди него) мига на

своята смърт, затова, както много пъти съм подчертавала, няма как този миг да бъде изчислен. Всеобхватни са изчислителните и тълкувателни възможности на астрологията, но както всяка наука тя си има граници. Нито мигът, нито видът на смъртта на човека могат да бъдат изчислени чрез астрологични методи. Смъртта не е фиксирана в рождената звездна карта не само на земния човек, но и на което и да било разумно същество във Вселената. От друга, се случва Душата на човек да се прероди в неблагоприятна „хранителна среда“, където той няма възможност да се развива в посоката, позволяваща му да изпълни отредената му житейска мисия. В такива случаи, а те не са никак малко, след раждането Душата сама избира по-кратък живот в новото си въплъщение, защото е осъзнала, че няма как да изживее живота си в съзвучие с Вселенските закони и неизбежно ще натовари кармата си. Затова има бебета, които умират веднага след раждането си или избързват и се раждат в осмия месец, когато не оцеляват, но не товарят кармата си.

[ad id=”236999″]

Хората, които живеят дълги години, също сами избират мига на своята смърт, когато осъзнаят, че са изпълнили мисията си или са уморени от живота. Не малко са тежко и нелечимо болните, които нямат възможност да прекратят живота си, за да не страдат, но това е също част от разплащането на тяхната Карма.

Щастливи са онези, срещнали смъртта неусетно по време на сън, както и всички хора, за които процесът на умиране се припокрива с мига на загуба на съзнание и прекрачване на бариерата между двата свята – зримия и незримия.

Уви, за мнозинството от хората процесът на умиране е твърде дълъг. Може да продължи и десетилетия на душевно и физическо страдание като следствие от натрупани грешки – лични и родови. За такива страдалци физическата смърт, независимо какво идва след нея, е изход и облекчение. Малцина от тях въпреки обречеността си съзнателно и премислено посягат на своя живот.

Всеки наш живот е поредният ни Съдбовен урок, който се иска да научим, и в неговия край ще получим оценка чрез продължителността на процеса на умиране, начина на умиране и съпроводената с това болка или безболезнено за неговата стойност.

Били сме добри ученици, следващи примерно пътя на своето духовно усъвършенстване дори да е голямо колкото оризово зърно, и ето – краят идва неусетно, а преходът е приятен. Били сме обаче лоши ученици, които са нанасяли непоправими удари на околните. Тогава и краят е тежък, минаващ през страданието на продължителни и даже нелечими заболявания или насилствен.

Преди много години бях чула житейската философия на един дълголетник старец. Бяха го попитали на какво се дължи неговото дълголетие, а той отговори, че хората просто ги мързи да живеят. Аз мога да допълня, че за такива хора смъртта също е изход, независимо дали ще настъпи на 15, 30 или 50 години. Но тъй като изходът е, тъй да се каже, авариен, бягство от живота, той също търпи кармично наказание, за което можем да съдим и по датата на раждане.

[ad id=”237001″]

Доброволната смърт, но не самоубийството и евтаназията, е временно бягство. Ще ви дам пример.

Здрав мъж в разцвета на силите си умира ненадейно на 45 години. В смъртния акт пише – сърдечна атака. Две малки деца остават сираци.

Кончината на този 45-годишен мъж не е естественият край на неговия земен път. Звездните аспекти при смъртта му ни казват, че неговата майка, починала от инсулт на 48 години, си го е „прибрала“, за да го предпази от предстоящи сериозни проблеми, които неминуемо са щели да повлияят и на неговото семейство. Заради свои прибързани действия този мъж се е обвързал с неподходящи хора в деловата си дейност. Наближавал е мигът, в който те са щели да му навредят, меко казано. Злото неизбежно е щяло да се случи, ако този мъж не се беше освободил от физическото си тяло, защото вече е било фиксирано и запечатано в полевите му структури.

[ad id=”238430″]

От един по-различен, но даващ приблизително същата информация ъгъл от енергийните нива в незримия свят неговата майка е видяла предстоящото да се случи.

Неочакваната кончина на този мъж е могла да бъде избегната, стига той да е пожелал. Кончината му е била негов личен избор, след като не се е противопоставил. Вероятно в мига на избора дали да прекъсне своята сребърна нишка и приключи настоящия си живот или да се върне в тялото си той е преценил, че вредата за семейството му, а и за него лично ще бъде по-малка, ако избере смъртта. Естествено според законите на Кармата този избор носи неизбежни последици. Едната от тях е самота и бездетие в следващо  прераждане, за да осъзнае, че и в най-трудната ситуация човек трябва да търси изход и да се бори, а не да изоставя потомството си.

Кой всъщност е господарят на нашата смърт? Отговорът е еднозначен: ако няма насилствено енергийно въздействие върху нас, насилствена смърт или война, всеки сам е господар на мига на своята смърт.
karm-krag.com Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
В последните дни се случиха три много важни неща, които…