НАЙ-НОВИ:

Гайдарското надсвирване в Гелá разплака и големи, силни мъже (СНИМКИ и ВИДЕО)

В Родопите казват, че свирнята на гайдата влиза само в чиста душа. Дали е достатъчно чиста душата ми – не знам, едва ли. Но ако не е била преди да стъпя на Илинденските поляни над Гелá, преди да поема онзи вълшебен въздух, ухаещ на свежест, синева и билки, преди да чуя несравнимия звук на родопската каба гайда, след Националното гайдарско надсвирване там горе, на почти 1700 метра във вълшебната планина на Орфей, почувствах в себе си истинско чудо.

Този странен музикален инструмент от биволски рог, ярешка кожа и дърво извлича както напрегнати височини, така и глухи вопли и меки полутонове.

В народните текстове винаги се казва “писнала гайда” вероятно заради пискуните ѝ. Но не, не е като писък нейният звук, защото “каба” ще рече ”сладка, мека”, ала изискваща сила и много любов. Като засвири родопската каба гайда, едно топче в стомаха се отприщва и просто литваш.

Гайдата има душа и понякога млъква като скършена, защото тя и човекът са като споени в едно. Та има ли друг инструмент, когото музикантът прегръща, за да просвири той? Ако човекът ѝ подаде тъгата си, тя заплаква нежно, протяжно, а в следващия миг нетърпеливите му трепетни пръсти ще я накарат да заромолú и да препусне със своите трели от било на било, ще притича през ливадите и ще спре на някой връх, за да мине оттатък. Само гайдата е в състояние да простре душата ти като шарена черга на поляната, да смеси багрите, да издърпа благо краищата и накрая да я метне на някой бор чиста и пъстра, като чеиз на босонога девица.

В Гелá се надсвирваха гайдари и гайдарчета, най-малкото беше само на 9 – плахо, но отрано заобичало родопската музика и нейния най-отявлен музикален инструмент. Слушахме ги, кой по-научен, кой по-малко, ръкопляскахме им, радвахме се, че има приемственост, окуражавахме ги. Но все нещо не ни достигаше – на всички стотици, хиляди, дошли на поляните. И се случи необикновеното, заради което бяхме там.

Появи се онзи чаровник с големите трапчинки, онзи магьосник, на когото родопската каба гайда е открила всичките си съкровени тайни. 52-годишният Петър Янев надали се нуждае от представяне, защото той е институция в родопския фолклор и гордост за цяла България. С две три вдишвания в ярешкия мях на старата гайда, подарена му от един от най-големите майстори-гайдари Дафо Трендафилов, Петър Янев пусна протяжния звук на инструмента, хората за миг само се заслушаха и изригнаха с аплодисменти.

За няколко секунди от изпълнението си той успя да извади от нас и сълзи, и усмивки, и любов, и надежди. И най-малките дечица, доведени от родителите си, се умълчаха. Плачеха и големи, силни мъже. И не го направиха тайно, а в екзалтация. Никой не се интересуваше дали го гледат и какво ще си помислят за него. Неповторимо чувство, забележително изпълнение, изключителен музикант, магьосник!

Народни събори като този в Гелá са знамение. Те са знак, че ни има като народ, народ, който е неповторим. Най-радостното, което забелязах там, знаете ли кое е? – Присъствието на много млади хора, на родители, довели невръстните си дечица, облекли ги в носии, дали им по едно българско знаме в ръчичките.

Всички, ако не бяха изцяло в автентични дрехи, си бяха купили я везана риза, я кърпа, престилка… Видях момичета със сукмани и бели бродирани ръкави, които макар и да бяха с лакирани нокти на босите си нозе, пристъпваха смело по ливадите. И напук на всички измислени панаири по градове и села, където само се яде и пие, тук хората бяха изключително спокойни и ведри, макар на Илинденските поляни да имаше и скара, и бира, и всякакви други изкушения.

Благодаря ти, Гелá, благодаря ви, родопчани! Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
Прокуратурата позволи достъп до единните граждански номера (ЕГН) на премиера…