НАЙ-НОВИ:

Респект, доц. Мангъров!

Елена ДЮЛГЕРОВА

АБВ няма шансове за парламента, за този парламент. Това сочат социологическите проучвания, някои наблюдатели са скептични към социологическите проучвания. Изборите ще покажат. АБВ наистина нямаше шансове в предишните парламентарни избори, но я слагаха на везна с “Воля” на Марешки. Марешки с доказалите се по-късно “политици” влезе, АБВ – не. И е обяснимо. Но за това – по-късно, с ретроспекция.* Нищо лично към АБВ, говорим за Мангъров. Колкото и да не искаме да смесваме нещата. Да се опитаме да бъдем обективни. Просто обективни.

Думата е за доц. Мангъров и неговото “влизане в политиката”. 

В интервю преди три седмици Мангъров твърдеше, че няма планове да влиза в политиката и не планира да се кандидатира за народен представител на предстоящите избори.

“Никой досега не ми е правил такива предложения. Това не ми е цел в живота. Не съм част от която и да е политическа партия”, каза той пред “24 часа” на 8 януари. Името му беше споменавано за включване в листите на АБВ още тогава заради серията от публични изяви на Мангъров с ръководството на партията из цялата страна през последните месеци.

Със сигурност, да е депутат с временен статут, каквито ще са народните представители в следващия парламент, едва ли е житейската цел на доц. Мангъров. Доц. Мангъров обаче, е достатъчно коректен към единстевната политическа сила, дала му възможност да изрази мнението си навсякъде в страната, както се случи с т. нар. “партия на Първанов” АБВ. Апропо, АБВ отдавна не е на Първанов и нещата в тази партия са коренно различни от предизборните недоразумения преди четири години.

Съгласявайки се да бъде включен в предизборните листи на АБВ, доц. Мангъров прави поне няколко неща:

  1. Изразява чисто човешки и професионален толеранс, което му прави чест.
  2. Ангажира се, че и приемайки ролята на политик, не би отстъпил от възгледите си. Не просто възгледи – научно доказани наблюдения, които си прави труда да публикува всеки ден на личната си страница във Фейсбук.  
  3. Казва на казионните партии, че има и такива като него, които дори пред кауза пердута днес, са готови да излязат с лицето си в името на нещо, което утре ще се случи, и той е убеден в това. Здравето, пандемията, страхът.
  4. Получава шансове да представлява българския народ в по-следващо Народно събрание. Защото ще се окаже прав и ще се надпреварват да го гонят и заничат подире му.
  5. Не му e приоритет, но би станал народен представител, защото България и българите са му приоритет. 

Доц. Мнгъров би бил изключително полезен като народен представител независимо коя политическа сила би го избрала, а и той нея. С гнева си към статуквото, с хейтването, с позитивните неща, които излъчва, колкото и да се прави на темерут.

Сега за АБВ, че редно или не, пъхнахме тези хора, които напуснаха БСП в тежки времена, в кьошето:

АБВ и лично сегашният лидер на отцепниците от БСП Румен Петков през последните месеци изключително професионално и стратегически лансираха доц. Мангъров, непрекъснато го лансират,  в публичното пространство.

Защото още в самото начало на разправиите за К-19 у нас, стигащи до грозни махленски раздори, провидяха в доцента Мангъров хладния ум, непреклонния реалист и безспорния професионалист. Ще видим какво ще стане с депутатстването му. Засега. За следващия парламент, изборите за който ще са предсрочни, е рано да говорим, но е и “едно наум”.

Страхотна находка и постижение на АБВ – в лицето на доц. Мангъров.


*Нещо, което съм писала и не се отричам, даже тогава се хванах на бас, че Марешки ще изпревари АБВ, както и се случи.

По пътя към „Дондуков“ 2 Калфин ще погребе и себе си, и АБВ

Ясно е, че целта на тази формация, която нарича себе си „лява“, е да дръпне гласове от БСП и да ги подари на ГЕРБ. Лично аз се съмнявам, че това ще стане.

Левият електорат най-много да изпопържи Ивайло и да иде да бере гъби – със забележката, че „ляво“, „дясно“ и други пространства в родината ни са твърде и досадно условни.

Условните „десни“ в най-добрия случай няма му обърнат внимание. В по-лошия също ще споменат нещо за майка му. Тяхната естествена логика е да унижат и Ивайло Калфин, и кандидата на БСП Румен Радев. Това би бил добър ход от гледна точка на реформаторите (приемаме, че те представляват масата „десни“), ако имаха свестен кандидат, а не енергийния „експерт“, лобист и неуспешен министър в първото правителство на Бойко Борисов Трайчо Трайков.

Но и Реформаторският блок като АБВ, явно няма голям избор в подбора на кандидати за най-високия пост в държавата.

Така или иначе, каквото и да направят условните “десни”, Калфин няма да спечели и от техните гласове, а това ще довърши лебедовата песен на цялата измислена от Георги Първанов чисто прагматична по същността си формация АБВ.

„Ние участваме в тези избори, за да ги спечелим. Знаем какво трябва да се прави, аз имам опит”, заяви Ивайло Калфин в ефира на една от телевизиите ден след номинацията му. В казаното от него няма нито една вярна дума. Каквото и да означава в представите му „спечелим“, Калфин със сигурност няма шансове по изредените по-горе причини.

Тупайки се щедро по гърдите и подчертавайки „опита“ си като кандидат-президент, Калфин или искрено се самозаблуждава, или е забравил, че в онази кампания на БСП преди пет години заслугата за нищожната разлика с ГЕРБ и Плевнелиев бе изключително на харизматичния Стефан Данаилов и определено не негова.

Днес за Калфин просто няма кой да гласува.

„Имам право на нов мандат, но не бих искал да хвърля страната в конституционна криза“, изтъкна пак в едно телевизионно студио лидерът на отцепниците от БСП и два мандата държавен глава на републиката Георги Първанов и зарече: „Ивайло Калфин е най-доброто, което българската политика в момента може да излъчи.“

Тези твърдения също са доста спорни.

Първо, Първанов е пример за случаен политик. Наложи се да замени Жан Виденов в качеството му на лидер на БСП като компромис, такава беше ситуацията. Преди маратона за „Дондуков“2 през 2001 година БСП бе твърде заета с провалите си и задкулисните договорки и отново на Първанов се падна “честта” да се изправи срещу Петър Стоянов. Никой тогава не вярваше, че той ще спечели. А спечели не защото беше най-добрият, а защото „дясното“ психяса почти като сега, и се сборичка здраво. Отново просто стечение на обстоятелствата изстреля Георги Първанов. Този път – на първия държавнически пост.

Отделен е въпросът, че на фона на всички останали негови колеги, Първанов наистина не бе лош президент. Сега обаче не е моментът да се кандидатира отново – което той чудесно знае. Имената на по-известните хора в АБВ са позацапани. Калфин, ако и да не е най-доброто, което може да се излъчи в България, както твърди настоящият му началник, е единственото във временно пребиваващата на политическата сцена организация.

Относно качествата на Ивайло Калфин, разбира се, че има такива. И отправна точка за тях е политическото му номадство в така нареченото „ляво“.

Името на Калфин за първи път се чу публично около основаването и краткото съществуване на Българската евролевица – създадена от небезизвестния Александър Томов (в чиито ръце нищо не е оцеляло, освен той самият) и състояща се, по подобие на АБВ, от напуснали БСП амбициозни партийни функционери като Николай Камов, Росен Карадимов, Елена Поптодорова, Димитър Йончев, Петя Шопова. В интерес на истината някои от тях успяха да запазят имената си чисти.

Трогателно симпатичният и деликатен във всяко отношение тогава Ивайло Калфин,

както и други издигнали се по-късно, бяха готови на всичко в името на политическата си кариера.

Впрочем, по-късно, когато вече не му беше удобно да бъде „отцепник“, Ивайло Калфин се върна под крилото на партията майка. Бе външен министър, евродепутат. Последно посегна и към ГЕРБ в превъплащението си “социален министър”, подчинен на Бойко Методиев Борисов.

Грам ирония не влагам, като твърдя, че съм съгласна с Първанов, че бившият вицепремиер и социален министър в кабинета „Борисов 2” наистина имаше ключова роля в процеса на ратификация на договора за членство на страната ни в Европейския съюз. Да, той беше и външен министър в период, когато страната ни бе регионален лидер. Истина е също така, че Калфин изигра основна роля в търсенето на решение по казуси като този с българските медици в Либия. Вярно е, и че бе сред най-активните евродепутати от левицата.

Всичко това обаче не променя факта, че дори Калфин да става за президент, няма кой да го избере. Вместо това и той, и АБВ, ще станат за резил.

https://glasove.com/categories/komentari/news/po-pytya-kym-dondukov-2-kalfin-shte-pogrebe-i-sebe-si-i-abv

П.П Сега не е така. За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
На днешното съвещание с областните координатори на партия ГЕРБ е…