Когато в Стара Загора дойдат приятели от други краища на България и докато се разхождаме или сме на плаж, или в ресторант и се случи да чуят от някого в изблик на учудване едно „ВЪХ“, всички винаги се обръщат ококорени. На повечето това възклицание им е непознато, казват, че не са го чували никъде другаде.
[ad id=“225664″]
Някои гласни в българската азбука изпълняват функцията на междуметия в разговорния ни език, като тук няма да цитираме всички наши междуметия (нямаме такава цел). Определено сред тях „опа“ изразява най-много и различни емоции и изглежда най-мултифункционалното междуметие с най-високо КПД 🙂
Само като пример някои от най-употребяваните: въй, въх, оу, еха, малей, уха, опа, оле майко, иха, олеле, малий, страхотно, брех.
[ad id=“263680″]
Ще ви дадем по едно обяснение, а ако вие предложите друго – просто го напишете в коментар… Сещате ли се за други възклицания, които смятате, че са само нашенски, старозагорски?
а (извинете, моля, бихте ли повторили)
е (очаквах доста повече)
и (продължавай да разказваш)
о (от разочарование до бяс и от обида до възхита)
ъ (не съм готов да отговоря на този въпрос)
я (дали може да погледна)
