Антикорупционната комисия е отказала да проверява министър Румен Порожанов

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е прекратила проверка, образувана по сигнал срещу министъра на земеделието Румен Порожанов, съобщи „Капитал“.

[ad id=“225664″]

Взетото преди две седмици решение, не е публикувано на сайта на КПКОНПИ, а на сайта на несъществуваща вече Комисия за противодействие и установяване на конфликта на интерес, която се вля в новия орган. Нещо повече – с мотив, че представляват лични данни, от него е заличено не само името на Порожанов, но и множество отделни думи, които правят решението трудно за разбиране.

Ръководството на КПКОНПИ – председателят Пламен Георгиев и неговият заместник Антон Славчев.

В началото на годината в комисията е получен сигнал, в който се твърди, че през ноември 2017 г. двама души предлагали (неясно на кого) консултантски услуги, които гарантирали пълно получаване на субсидии и избягване на извършването на проверки. Единият от тях бил бивш служител на министерство, а другият – управител и собственик на фирмата (с която се сключвали договорите) и син на министъра на ******, се разбира от документа.

Единствените европейски фондове, които се наричат субсидии, са тези, отпускани от Държавен фонд „Земеделие“. Министърът на земеделието Румен Порожанов има син – Антоан, който е едноличен собственик и представляващ на фирмата „Ей Ар Пи мениджмънт енд техникъл кънсълтънси“.

В началото на годината такъв сигнал е бил изпратен до различни институции, е научил „Капитал“. В него се твърди, че през ноември 2017 г. Антоан Порожанов и бившият директор на фонд „Земеделие“ Ангел Кенанов предлагали въпросните консултантски договори по време на земеделско изложение. Комисионата, която фирмата е поискала, е 6 лева на декар субсидирана площ.

[ad id=“225664″]

Вместо да извърши проверка на твърденията за злоупотреба с европейски фондове или корупция, ръководената от Пламен Георгиев комисия започва да търси конфликт на интереси. КПКОНПИ приема, че случаят е от „фактическа и правна сложност“, защото проверката продължава повече от регламентирания в закона двумесечен срок. За тези три месеца от антикорупционната комисия са провели активни действия и са събрали важна информация.

Така например от изисканите и събрани заверени копия на клетвен лист и решение за избиране на Министерския съвет станало известно, че Румен Порожанов в действителност е министър. Комисията е успяла да открие и декларациите за конфликт на интереси, които той е подал (те се качват на сайта на парламента), а справка в базата данни „Население“ показала, че Антоан Руменов Порожанов е син на баща си, а проверка в Търговския регистър потвърдила, че той е собственик на дружеството, посочено в сигнала, и е негов представляващ, посочва „Капитал“.

Анализирайки всички тези доказателства, комисията в новия си състав стига до извода, че няма конфликт на интереси, тъй като няма данни Порожанов да е упражнил правомощия в качеството си на министър на земеделието по отношение на свързаното с него лице.

Пред „Капитал“ Румен Порожанов каза, че не знае за решението на КПКОНПИ, но сюжетът, визиран в сигнала, му е познат. „Това е стара история. Представени са чернови на договори с твърденията, че синът ми ги е разпространявал. Такива чернови може да направи всеки“, коментира той.

Земеделският министър посочи като източник на атаката бившия председател на Държавен фонд „Земеделие“ Мирослав Николов и неговата заместничка Виолета Александрова.

[ad id=“225664″]

От своя страна Виолета Александрова коментира пред „Капитал“, че действително сигналът носи нейното име, но не го е подписвала тя.

От решението на антикорупционната комисия не става известно къде е истината. За три месеца тя е успяла единствено да потвърди публично известни факти, но не и да отговори на въпроса дали има нещо вярно в твърденията в сигнала.

Вместо в установяването на фактите КПКОНПИ полага много по-големи усилия да направи решението неразбираемо и да скрие министър Порожанов в него.

От КПКОНПИ са отговорили за „Капитал“, че решението е публикувано без инициалите на министъра, тъй като от 25 май действа Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR). От комисията не отговориха защо решението е публикувано в деня на влизане в сила на регламента, а не девет дни по-рано, когато е постановено (според закона решенията се публикуват незабавно след приемането им).

Без отговор е останал и въпросът защо от решението са заличени думи, които не са лични данни или защитена информация (като например за размера на твърдяната комисиона, име на фирма и обстоятелства, които са публично достъпни в Търговския регистър).


image0 (9K)