Анна Цолова: Питам се буквално как заспиват вечер..

Журналистите на NOVA и водещи на „Здравей, България“ Анна Цолова и Виктор Николаев – в интервю за dnevnik.bg.

Кое е най-голямото предизвикателство в журналистическата професия през последните няколко години?

Виктор Николаев (В.Н.): Да си запази имиджа, да не бъде окаляна и принизена на принципа всички в блатото. Малко островчета, бели петънца са останали, където се прави журналистика по етичните стандарти, не се подменя истината всекидневно с директни лъжи.

За жалост виждам, че има опити отвън и телевизиите да бъдат превърнати в това, в което се превърна печатът. Да няма авторитет, да се използват за омаскаряване на хора и за създаване на фалшив имидж на други.

Анна Цолова (А.Ц.): Полагат се ежедневни усилия журналистиката днес да е мръсна и непрестижна професия. Има хора, които се наричат журналисти, но всъщност са слуги на пропагандата. Има журналисти в кавички, които са на повикване на силните на деня, подменят истината и с лекота наричат черното бяло и обратното. Това се случва всеки ден.

Питам се буквално как заспиват вечер, когато са изрекли една лъжа и им личи, че са изпратени, за да бъдат бухалка в нечии ръце. Това са зависими хора и аз самата няма да ги наричам журналисти. Тези хора и техните поръчители ежедневно работят, за да оцапат нашите лица, т.е. на останалите, които се опитваме да бъдем журналисти. С измислици, лъжи, пропаганда. Това се прави на различни етапи в зависимост от това дали споменаваш определени имена на силни на деня и питаш за тях. Дали задаваш критични въпроси. И тогава започват да използват името ти в публикации в стил крадецът вика дръжте крадеца.

Омаскаряването на професията журналист е една от целите на тази пропаганда. Важно е публиката да не вярва на никого, защото когато всички сме оцапани, и истината, която казваш, може да бъде оспорена.

Дълго време смятах, че такива хора трябва да бъдат оставени да плуват, както е изразът в един виц, но вече смятам да ги съдя.

През последните години е имало моменти, в които съм се чувствала задушена от многото нежурналистика около нас.

В.Н.: Според мен това не е точно принципът с казана, всички да сме вътре и да сме оцапани.

Целта е много по-прагматична, когато сринеш авторитета на всички медии, вече можеш да разчиташ на количествения показател, т.е. авторитет, светли петънца или островчета няма и именно когато количествено превъзхождаш с една камара сайтове, много по-лесно можеш да събориш останалите, като през тях пускаш лъжи. Това като на принципа на тролските атаки.

Кой всъщност има интерес да е така?

В.Н.: Тези, които напазаруваха медиите, за да ги ползват не за журналистика, а като средство за разчистване на бизнес територията си. Там целта не е била да се печели от качествен медиен бизнес, а от друг бизнес. Медиите или са пречка да се случат дадени неща, или ако бъдат контролирани, първо, премахваш пречката, второ, имаш възможност да ги използваш за други цели.

А.Ц.: Ако си позволиш да питаш и да задаваш въпроси за корупция малко по-високо от средното местно ниво, да излезеш от дребните кметства и общински съветници с техните дребни малки корупционни схеми и се опиташ да се качиш на едно ниво нагоре, лекичко да се опиташ, не много, не да правиш разследвания за „Пулицър“ (престижната американска награда за журналистика – бел. ред.). Корупцията по високите етажи не е любима тема на властта и присъдружните й т.нар. медии. И това не е посичане срещу Анна Цолова или Виктор Николаев, това е посичане срещу истината. Прави се всичко възможно да се унищожи желанието да се практикува нормално журналистическата професия.


image0 (9K)