НАЙ-НОВИ:

“Ами той се обеси”. Историята на един селски учител

Ученици пред селското училище в Горна Бела Речка, началото на 1950-те години, личен архив Венета Костова

65 години са необходими, за да излезе на светло историята на този селски учител. Една фотография, последна от неговите учителски години, става случайно повод за поредица от разговори. Разказ за подробностите, които оставя и изтрива паметта.

В края на 40-те и началото на 50-те години на XX век Георги Маджаров е един от най-уважаваните и любими учители в двете съседни селски училища – в Горна и Долна Бела Речка, община Вършец. Построени през 30-те години на миналия век с доброволния труд на местните жители, двете училища съществуват до началото на 60-те години.

Колективизацията на земята, завършила в този край през 1957-а година, и започналата индустриализация в градовете стават причина много семейства и млади хора да напуснат двете села. Децата намаляват драстично, селата са обявени за “селища със затихващи функции” (на тогавашен социалистически език – тоест – умиращи).

В началото на 1955 година учителят Маджаров е уволнен от работа. Причините са политически. На 24 май 1955 година той слага край на живота си.

Георги Маджаров в младежките си години

Повод за този разказ става една невинна фотография, извадена от личния архив на Венета Костова от Горна Бела Речка. На нея са запечатани лицата на децата-ученици в Горна Бела Речка. Можем дълго да разпознаваме общи познати и роднини. В десния ъгъл е учителят Маджаров. Думите за него са пестеливи, но в един тон – много интелигентен, възпитан, скромен, изключително добър учител, най-добрият, който сме имали, беше на квартира в съседното село. Интересът ми се провокира още от това, че той се оказва почти мой роднина – дядо на съпруг на моя братовчедка. Какво става с него, кога напусна? “Ами той се обеси.”

I Едно черешово дърво

65 години по-късно ще се окаже много трудно да се съставят парчетата от тази история. Паметта ще е изтрила съществени подробности, но ще е запазила други. Ето ги:

Денят бил празник, 24 май, и по нищо не обещавал да се превърне в трагично събитие за семейството. Георги Маджаров заедно със съпругата си Ана отишли сутринта в близката до тях борова гора за дърва. Върнали се на обяд, хапнали и легнали за следобедна дрямка. Тогава Георги чул ученическите фанфари за празника, станал и излязъл да види кое-що. Тъй като не се прибрал до вечерта, жена му отишла при съседите и казала, че го няма. Тръгнали да го търсят в различни посоки. Намерели го обесен, в близката борова гора, на едно черешово дърво. Съседът, който го намерил, полудял.

В семейството историята никога не е била разказвана. Маджаров има двама сина, Димитър и Борис, които тогава, по време на случката, са вече големи, над 25 годишни. Година по-късно единият се оженва, раждат му се двама сина, първият е кръстен на дядо си Георги. До втория внук Пламен ще достигне само детайл от семейната травма – черешовото дърво.

Какви са били политическите причини, поради които такъв добър учител е уволнен през 1955 година? Можем само да гадаем. В колективната памет не е останало нищо, само догадки. Някои от хората допускат, че Маджаров имал прогресивни идеи, симпатизирал на Никола Петков и не бил привърженик на колективизацията на земята. Никола Михайлов, 92 годишен, от Горна Бела Речка, си спомня, че със сина му Борис били приятели, учили заедно, но когато станала случката, той не питал нищо, защото му било неудобно.

I Защо на 24 май?

Защо Маджаров е избрал точно датата 24 май? Дали това не е бил неговият последен протест срещу системата? Какво се е случило вътре в него, чувайки празничните фанфари за 24 май, неговия празник? Можем само да гадаем.

Това мълчаливо пренасяне на травмата през поколения, постепенно превърнала се в тайна и табу, сянка, невъзможен разказ, отсъствие, е това, което днес вероятно е причина да се чувстваме понякога чужденци в собствената си история.

Фотографията сякаш е единствената, която може да отключи спомена и да ни накара да почувстваме неговата чупливост, но и в крайна сметка – неговата половинчатост. Липсата на разказ остава липса на разказ.

Но днес, когато отново ще звънят ученическите фанфари, поне можем да разкажем откъслеците от тази история, да извадим от сянката, за първи път от 65 години, името на учителя Георги Маджаров.

Разговорите са проведени между май 2019 и май 2020 г. в село Горна Бела Речка и Вършец, част от личен изследователски проект „Семейни и родови истории и разкази от Бела Речка”. Фотографиите се публикуват за първи път, личен архив на Венета Костова и Нели Маджарова. С благодарност към Нели Маджарова, Никола Михайлов, Галина Иванова.

Диана ИВАНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Виж още:
Когато имаме интерес и изпитваме силни емоции към мъж, който…