В рубриката на ЗАРАТА „Изпрати новина“ нашият съгражданин Иван Вачков е подал до редакцията сигнал за поредно неспазване правилата на обслужване в градския транспорт на Стара Загора, както и за липса на човешко отношение към пътниците.
Ето какво е написал нашият читател:
„На 25 април (понеделник), в 10 часа пътувах с тролей номер 2 от кв. „Кольо Ганчев“. Възмутен съм за пореден път от отношението на шофьор в градския транспорт. Намирам се на спирката на Спортното училище и си чакам автобуса. Пристигна навреме, но точно, където спира, има насъбрала се вода от валежите и ти трябват доста усилия, за да се качиш. Аз успях, но какво трябваше да направят възрастните хора? Една стара жена отиде на предната врата и помоли водача да отвори вратата, защото само там нямаше вода, при което той се провикна:„Като не можеш да ходиш, няма да излизаш, не ме интересува“. Помогнах на жената да се качи, а шофьора – все едно нищо не се е случило. Не знам докога ще продължава това отношение към хората именно от страна на служителите от градския транспорт.
Освен тази случка, искам да съобщя и за това, че много често водачите на автобуси и тролеи не спират, а подминават спирките. Пътниците знаят това, стават и се залостват до вратите поне 100 м преди да дойдат спирките, шофьора ги вижда и въпреки това прелита и хората слизат на следващата. Много често това става до бензиностанция „Зара“.
Освен това засичам шофьори, които пушат или говорят по телефона.
Има една възрастна жена която се качва на същата спирка всеки ден около 10 ч и си има собствен багаж под формата на кашони. Миналата седмица се качих с нея и кондукторката се размрънка пак ли с тия кашони другия път и за тях ще те таксувам. Не съм запознат с правилата за таксуване, но това звучи доста странно, все едно майките с колички и те да плащат допълнително.
Също и това с парите. Възрастните хора често плащат със стотинки и кондукторките им отвръщат: Не съм длъжна да ти събирам жълтите стотинки.
Нали пак са пари не виждам какъв е проблемът.
Съжалявам че изписах доста, но съм насъбрал негативни впечатления, които искам да разкажа и да се вземат мерки срещу нарушителите. А и не става дума само за правила, а и за човечност.“
