Отново за славата
[ad id=“225664″]
Да, сладко нещо славата е, друже,
но сдържай се, не я преследвай ти.
Не е слугиня – мълком да ти служи,
без повод ще започне да крещи.
Капризна дама – с устни все нацупени –
днес е при тебе, утре е при друг.
С пари за кратко можеш да я купиш,
но няма да те вземе за съпруг.
И по-добре не си мисли за нея.
Ех, ако дойде, я срещни с добро.
Но е възможно да ти се присмее,
ако приемеш да й бъдеш роб.
Ръка й целуни и отпрати я –
една жена сред многото жени.
Кажи: „На мен не ми минават тия,
при гениите мъртви се върни!
Таньо Клисуров
Препечатка от сп. „Птици в нощта“
