Не съм си поставяла за цел да откривам и да свързвам странните имена на старозагорски села с диалекта в нашия край. Те ме намериха сами съвсем случайно.
Забелязвала съм единствено, че слагаме едно -ТО след собствените и нарицателните съществителни, като това си е навик, над който дори не се замисляме.
Запознах ви в няколко статии с имена на села, които в Тракия си се знаят и пишат с -ТО накрая: МаджериТО, АрнаутиТО, а за Загоре открих, че двете села, негови предшественици, са се казвали АхъриТО и ОбориТО.
Поредното потвърждение дойде от Християново, което се намира само на 6 км. южно от Стара Загора. И в неговото минало се е загнездило издайническото нашенско ТО.
Селото се появява на картата на България едва в началото на миналия век. С царски указ тогавашната турска махала МисилимиТО става символ на православието. Иначе корените на селището се губят далеч назад в годините на робството. Според някои исторически хроники то възниква около турски чифлик на някой си Мисилим бей. Затова и дълго време се наричало Мисилимито. Повечето му заселници обаче били православни християни. Като място на будни и горди родолюбци го споменава в своята „Видрица“ и поп Минчо Кънчев.
