Меричлери е град в Южна България, известен със своята минерална вода, близка по състав и качества с тази в световноизвестния балнеоложки център Карлови Вари в Чехия. Градът се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до Чирпан, само на 60 км. от Стара Загора.
За жалост българският еквивалент на Карлови Вари в Чехия, чиито минерални извори са световно известни и посещавани от векове, тъне в тотална разруха. Меричлери може да бъде мястото, което описва нашата безстопанственост, липса на креативност и пълно безхаберие към природните дадености.
„Минерална вода Меричлери е половин аптека. Аптека, която няма минерална вода от Меричлери не е аптека.“ На това мнение не са само местните от района на термалния извор, а и всички, които са запознати с ценните качества на водата.
Малко история:
Тук можете да видите още стар римски мост, датиращ от 2-ри век след Христа, основи на някогашни параклис и барелефи на свети Павел и апостол Крас, етнографски музей в самото сърце на гр. Меричлери.
Съществуването на селището започва още от 14-ти век, когато три големи рода бягат от турските зверства в Родопа планина – крепостите Цепина и Раховица. За годината на основаване на града се смята 1373 г. Имената на родовете са: Моллите, Генчоолар и Радиолар. Това са основоположниците.
Името на селището
Има много легенди откъде произлиза името на града. Една от тях гласи, че тук преди много години е дошла английска благородница с т.нар. „синя кръв“, за да се лекува с минералната вода от извора на селото. Името на тази княгиня било Мери и за благодарност към местните жители, тя им позволила да наречат в нейно име селището.
Няколко от другите легенди са свързани с местни диалектични думи, турски и арабски думи. Поради хълмисто-равнинния си релеф има много пасища или постарому „мери“, а от тук и името. Друго поверие е, че турците наричали р. Марица – Мерич, а тя се намира в непосредствена близост и оттук и името.
Последната, но може би и най-пълна легенда за произхода на името идва от минералната вода. На арабско-турски „мер“ – горчив, „ич“ – пия и миналото причастие в турския език „лери“. Оттук и пълното името на град Меричлери.
Тук са разработени и рудници, които дълги години са били препитание за населението в региона.
Историческото име на минералната вода Меричлери е Соленци. То отразява нейния соленикав вкус и образуването на минерални соли при естествено изпарение. Такива соли са покривали терена около естествения минерален извор.
Минерална вода Меричлери силно се различава от повечето познати минерални води в България. Тя има от 10 до 45 пъти по-високо от тях съдържание на разтворени вещества. Главни нейни химически съставки са натриевият бикарбонат (содата), натриевият сулфат (глауберовата сол), и в по-малка степен натриевият хлорид (готварската сол). Освен тези соли водата е богата на силиций, литий, калий, калций, флуор, фосфор, желязо и други важни за организма химически елементи.
Първите химически анализи на минералната вода Меричлери са от края на 19 век. Те разкрили поразително сходство с прочутата минерална вода в Карлови Вари (Карлсбад) и някои други минерални води в Судетската област на Чехия и Германия.
През 1959-1965 г. държавата предприема сондажно търсене и хидрогеоложко проучване на нейното дълбочинно находище и свързващите го с повърхността водопроводящи зони. Проучването е успешно. Три сондажа с дълбочина 220, 300 и 371 метра пресичат водопроводящи зони и дават ценни сведения за произхода на минералната вода, местоположението и ресурсите на нейното първично находище (вместилище) и неговите връзки с горележащите геоложки етажи и с повърхността. Температурата на новооткритата вода достига 44-45 градуса целзий срещу 25 на естествения извор.
Научно-изследователки институти и клиники в София, Пловдив и Хасково извършват многопосочни хидрогеоложки, физико-химични, физиологични и клинични изследвания на минералната вода. Обосновават се методики и дозировки за нейното питейно използване при лечение и профилактика при широк кръг храносмилателни, еднокринно-обменни и други заболявания. Изясняват се някои природни условия и процеси, които обясняват генетичното и качествено сходство на минералната вода Меричлери със содо-глауберовите минерални води в Судетската област.
Температурата на водата е между 25 и 45 градуса по Целзий, което го прави един от най-студените минерални извори в България. Водата е 3-та в света и 2-ра в Европа по съдържание на минерали и химически вещества.
Лечебно-профилактични свойства и въздействие на минералната вода при питейна употреба:
Дозираната и предписаната от специалисти Меричлерска минерална вода оказва лечебен и профилактичен (предпазващ) ефект при следните заболявания и състояния:
Стомашни заболявания: язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, усложнения след язвени операции на стомаха, нарушения на стомашната секреция и киселинност (ацидоза).
Чревни заболявания: хронични колити и ентерити, запек главно от спазматичен характер.
Болести на жлъчката и жлъчопроводните пътища: хронични възпаления на жлъчния мехури жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест, последствия от опериране на жлъчката.
Хронични заболявания на черния дроб: функционални нарушения, първоначална (лека) цироза без ацидоза, последствия от жълтеница.
Хронични заболявания на подстомашната жлеза (панкреаса): хроничен панкреат, обменни заболявания главно захарна болест (без възпалителни съдови и нервни усложнения), подагра и затлъстяване.
Странични заболявания: заболявания на пикочните пътища, пикочокаменна болест, пиелит и цистопиелит.
Заболяванията, при които пиенето на Меричлерската минерална вода е противопоказно (неразрешено) са следните:
остри възпалителни процеси в жлъчния мехур и жлъчните пътища
остра форма на инфекциозен хепатит
отделяне на зародиши на чревни инфекции
обструкция или запушване на жлъчните пътища от камъни (конкременти) и новообразувания
всички видове тумори на храносмилателните пътища, черния дроб, жлъчката и панкреаса, тежка цироза, тежки форми на чернодробна недостатъчност, кървящи язви, тежки форми на диабет.
Очаквайте подробности и снимки за състоянието на бившия санаториален комплекс, на градския минерален басейн и още някои интересни факти за отказа на местната власт да даде правото за ползване на минералния извор на шведски инвеститори.
